Ф. 2124 К; оп. 1; а.е. К 21732 А
Ф. 2124 К; оп. 1; а.е. К 21732 Б
Ф. 2123 К; оп. 1; а.е. ОБ 105611 А
Списък на подсъдимите: Цола Нинчева Драгойчева, Антон Иванов Козинаров, Андон Танев Гьошев, Никола Павлов Колев, Христо Михайлов Иванов, Трайчо Костов Джунев, Иван Николов Масларов, Петър Иванов Богданов, Георги Иванов Минчев, Дико Димитров Диков, Цвятко Колев Радойнов, Никола Иванов Вапцаров, Антон Николов Попов, Симеон Филипов Славов, Мирко Станков Петков, Борис Диков Копчев, Атанас Димитров Романов, Иван Николов Щерев, Аврам Стоянов Петров, Стоян Захариев Христов, Костадинка Николова Зафирова, Борис Митев Лафчийски, Борислав Николов Николчев, Атанас Филев Неделчев, Юрдан Иванов Попов, Юрданка Димитрова Ганева, Мария Николова Георгиева, Параскева (Пъша) Николова Павлова, Павел Поцев Шатев, Александър Гоцев Междуречки, Мара Александрова Междуречка, Невена Николова Влахова, Неша Драгиева Джангозова, Христо Димов Тодоров Братованов, Фильо Ганев Минев, Кирил Павлов Киряков, Младен Исаев Младенов, Стоян Сотиров Биров, Кирил Николов Георгиев, Иванка Стойкова Димитрова, Гаврил Стойчев Богданов, Иван Георгиев Димитров, инж. Деню Вълчанов, Вътю Димитров Мурджов, Димитра Авр. Стоянова, инж. Кънчо Николов, Елка Пейчева Пейчева, Никола Русев Стоянов, Ксанта Иванова Байчева, Любка Йорданова Коларова, Георги Цаков Начев, Иван Т. Морунов, Вълю Бонев Танев, Христо Г. Петров, Георги Илиев Лесев, Нина Петрова Тумина, Кръстина Константинова
Протоколи за разпит и въпросници за установяване на самоличност
Антон Танев Югов (в документите до 1944 г. се среща и като Андон/Антон Танев Гьошев/Гошев) е роден на 15 август 1904 г. в с. Ругуновец (Карасуле), (дн. Поликастро, Гърция). След Първата световна война семейството му се преселва в Пловдив. През 1921 г. става член на БКМС, а през 1928 г. на БКП. До 1933 г. участва в нелегалната дейност на БКП и Вътрешната македонска революционна организация (Обединена), като става секретар на Централния й комитет.
От 1934 до 1936 г. учи в Международната ленинска школа в СССР.
След завръщането си в България (1937) става член на ЦК на БКП и на Политбюро на ЦК. През 1940 г. ръководи стачката на тютюноработниците в Пловдив. През 1941 г. е интерниран в лагера “Гонда вода”. Успява да избяга и отново се включва в съпротивителното движение като ръководител на Военната комисия при ЦК на БКП. През 1942 г. е осъден задочно на смърт в процеса срещу ЦК на БКП.
След 9 септември 1944 г. става вътрешен министър и участва активно в репресиите срещу противниците на новата власт. През 1956 г., след Априлския пленум, става министър-председател.
През 1962 г. поради противоречия в БКП е отстранен от заеманите постове. По-късно е отзован и от Народното събрание, а през 1972 г. е изключен и от партията. Членството му е възстановено през 1990 г.
Носител е на званията “Герой на социалистическия труд” и “Герой на Народна република България”.
Антон Югов умира на 6 юли 1991 г. в София.