Антон Танев Югов (в документите до 1944 г. се среща и като Андон/Антон  Танев Гьошев/Гошев) е роден на 15 август 1904 г. в с. Ругуновец (Карасуле), (дн. Поликастро, Гърция). След Първата световна война семейството му се преселва в Пловдив. През 1921 г. става член на БКМС, а през 1928 г. на БКП. До 1933 г. участва в нелегалната дейност на БКП и Вътрешната македонска революционна организация (Обединена), като става секретар на Централния й комитет.

От 1934 до 1936 г. учи в Международната ленинска школа в СССР.

След завръщането си в България (1937) става член на ЦК на БКП и на Политбюро на ЦК. През 1940 г. ръководи стачката на тютюноработниците в Пловдив. През 1941 г. е интерниран в лагера “Гонда вода”. Успява да избяга и отново се включва в съпротивителното движение като ръководител на Военната комисия при ЦК на БКП. През 1942 г. е осъден задочно на смърт в процеса срещу ЦК на БКП.

След 9 септември 1944 г. става вътрешен министър и участва активно в репресиите срещу противниците на новата власт. През 1956 г., след Априлския пленум, става министър-председател.

През 1962 г. поради противоречия в БКП е отстранен от заеманите постове. По-късно е отзован и от Народното събрание, а през 1972 г. е изключен и от партията. Членството му е възстановено през 1990 г.

Носител е на званията “Герой на социалистическия труд” и “Герой на Народна република България”.

Антон Югов умира на 6 юли 1991 г. в София.