Ф. 2124 К; оп. 1; а.е. К 11499
Документи по сл. дело № 24 и дело н.о.х. № 100 от 1932 г.
Документи по сл. дело № 57 и дело н.о.х. № 388 от 1932 г.
Документи по дело № 585 от 1942 г. и по въдворяването
Декларация за отказ от комунистическа дейност
Молби, писма, удостоверения, справки за дейността на Младен Исаев преди 09.09.1944 г. (1952-1970)
Ф. 2123 К; оп. 1; а.е. ОБ 105611 А
Списък на подсъдимите: Цола Нинчева Драгойчева, Антон Иванов Козинаров, Андон Танев Гьошев, Никола Павлов Колев, Христо Михайлов Иванов, Трайчо Костов Джунев, Иван Николов Масларов, Петър Иванов Богданов, Георги Иванов Минчев, Дико Димитров Диков, Цвятко Колев Радойнов, Никола Иванов Вапцаров, Антон Николов Попов, Симеон Филипов Славов, Мирко Станков Петков, Борис Диков Копчев, Атанас Димитров Романов, Иван Николов Щерев, Аврам Стоянов Петров, Стоян Захариев Христов, Костадинка Николова Зафирова, Борис Митев Лафчийски, Борислав Николов Николчев, Атанас Филев Неделчев, Юрдан Иванов Попов, Юрданка Димитрова Ганева, Мария Николова Георгиева, Параскева (Пъша) Николова Павлова, Павел Поцев Шатев, Александър Гоцев Междуречки, Мара Александрова Междуречка, Невена Николова Влахова, Неша Драгиева Джангозова, Христо Димов Тодоров Братованов, Фильо Ганев Минев, Кирил Павлов Киряков, Младен Исаев Младенов, Стоян Сотиров Биров, Кирил Николов Георгиев, Иванка Стойкова Димитрова, Гаврил Стойчев Богданов, Иван Георгиев Димитров, инж. Деню Вълчанов, Вътю Димитров Мурджов, Димитра Авр. Стоянова, инж. Кънчо Николов, Елка Пейчева Пейчева, Никола Русев Стоянов, Ксанта Иванова Байчева, Любка Йорданова Коларова, Георги Цаков Начев, Иван Т. Морунов, Вълю Бонев Танев, Христо Г. Петров, Георги Илиев Лесев, Нина Петрова Тумина, Кръстина Константинова
Протоколи за разпит и въпросници за установяване на самоличност
Младен Исаев Младенов е български поет, роден на 7 юни 1907 г. в с. Балювица, Монтанско. Участва в Септемврийското въстание през 1923 г. През 1926 г. емигрира в Югославия. След завръщането си през 1929 г. е преследван заради политическите си убеждения, лежи в затвора и е интерниран в лагерите Гонда вода, Свети Кирик и Еникьой.
Първата стихосбирка на Младен Исаев “Пожари” излиза през 1932 г.
През 1942 г. е подсъдим в процеса срещу ЦК на БКП. Съкилийник е на Никола Вапцаров и успява да изнесе от затвора предсмъртните му стихотворения. Получава оправдателна присъда.
По време на Втората световна война заминава на фронта като военен писател.
Творчеството на Младен Исаев е със силна социална насоченост.
През 1963 г. е удостоен със званието “Заслужил деятел на културата”. Член е на Съюза на българските писатели.
Младен Исаев умира на 14 май 1991 г. в София.