Сава Гановски
Полицейско досие
Дело № 548 от 1944 г.
Ф. 2124; оп. 1; а.е С 102121 Б
Списък на подсъдимите: Минко Кузманов Христов, Сава Гановски, Иван Георгиев Ручовски, Христо Кузманов Граджорски, Христо Цолов Гановски, Димитър Ценов Григоров, Георги Петров Стаменов, Камен Петков Каменов, Христо Стоев Николов, Тома Тихолов Монов, Панчо Ценов Вълов, Григор Христов Кънински, Петър Иванов Петков Бачовски, Павел Христов Кънински, Петър Иванов Тоновски, Цено Тодоров Иванов, Димитър Иванов Михов, Васил Григоров Мишев, Никола Кръстев Николов, Павел Григоров Христов, Никола Димитров Михов Пеко Иванов Маркивски, Димитър Тошков Димитров, Сава Алексиева Гановска, Юлия Ценова Тодорова, Виктория Иванова Дилова, Иван Георгиев Иванов, Иван Димитров Михов, Христо Петров Иванов, Илия Димитров Илиев, Димитър Петков Миков, Христо Петров Кацински, Георги Иванов Димитров, Тодор Баев Михов, Иван Нешков Тодоров, Цанко Хинков Кръстев, Михаил Лилов Тошев, Васил Петков Вутов, Христо Димитров Хитов, Нанко Ветов Иванов, Кръстю Сергиев Кътов, Иван Драганов Дочев, Въто Лалов Петков, Петко Илиев Каменов, Петко Ценов Петков, Цено Илиев Тошев, Нано Вешов Лалов, Илия Петков Каменов, Иван Маринов Милов, Митко Колев Кънчев, Мико Христов Кръстев, Стефан Иванов Кирков, Стайко Тодоров Стайков, Вето Христов Стайков, Самуил Костов Самуилов, Тота Иванова Павлова, Мария Иванова Павлова, Къна Кръстева Костова, Иванка Петкова Йолова, Диша Иванова Динкова, Марко Йолов Цалов, Павел Гетов Павлов, Пеша Илиева Цанова, Петър Иванов Вътовски, Дена Петрова Симеонова, Петър Симеонов, Петко Иванов Станев, Стоян Кузманов Монов, Петър Тодоров Кутов
Преписка за внасяне на обвинителен акт
Списък на допълнителни свидетели по делото
САВА ГАНОВСКИ (1897–1993)
Сава Цолов Гановски е роден на 1 март 1897 г. в с. Кунино, Врачанско. Завършва средното си образование във Враца, а по-късно завършва и Школата за запасни офицери. Участва в Първата световна война, но е осъден на 15 години затвор за антивоенна пропаганда. След края на войната е амнистиран.
Член е на БРСДП (т. с) от 1918 г. През 1922 г. завършва философия и педагогика в СУ „Св. Климент Охридски“.
Годините между 1923 и 1931 прекарва в чужбина. През 1922–1928 г. специализира в Хале и Берлин, Германия. Там става един от инициаторите за създаването на Студентския антифашистки съюз в Европа "Нарстуд" и член на ръководството му. През 1929 г. заминава за СССР, където от 1930 до 1931 г. учи в Института за червена професура в Москва. Става професор и завежда катедрата по философия в Института по литература в Москва.
След завръщането си в България сътрудничи на изданията "Народна просвета", "Звезда", "Научен преглед" и др.
Заради участието си в съпротивителното движение по време на Втората световна война е интерниран в родното си село. На 2 април 1944 г., заедно с 15 свои съселяни, създава партизанския отряд "Георги Бенковски". До 9 септември 1944 г. Сава Гановски е зам.-политкомисар на ХІ-та ВОЗ на НОВА.
След 9 септември Сава Гановски е натоварен от ОФ да организира окончателното предаване на Беломорието на гърците. Заедно с Добри Терпешев подписва споразумение с гръцката партизанска организация ЕЛАС. Цялата територия на Беломорието е предоставена на ЕЛАС, съгласно споразумението за примирие. Предават и цялата българска гражданска администрация и областния управител, които са убити от партизаните.
Сава Гановски заема редица отговорни длъжности: директор на печата (1944–1945), пълномощен министър в Румъния (1945–1947) и Югославия (1947–1948), председател на Комитета за наука, изкуство и култура, директор на Института по философия, зам.-председател на БАН (1957–1959), председател на Комитета за балканско разбирателство и сътрудничество, президент на Международната федерация на философските дружества от 1973 г., по-късно и почетен председател.
Гановски е депутат е от 1966 до 1990 г. и председател на V-то НС (1966–1971).
Умира на 24 април 1993 г. в София.