Ф. 2123 К; оп. 1; а.е. ОБ 7124 Б
Ф. 2123 К; оп. 1; а.е. ОБ 841 B
Ф. 2123 К; оп. 1; а.е. ОБ 105611 А
Списък на подсъдимите: Цола Нинчева Драгойчева, Антон Иванов Козинаров, Андон Танев Гьошев, Никола Павлов Колев, Христо Михайлов Иванов, Трайчо Костов Джунев, Иван Николов Масларов, Петър Иванов Богданов, Георги Иванов Минчев, Дико Димитров Диков, Цвятко Колев Радойнов, Никола Иванов Вапцаров, Антон Николов Попов, Симеон Филипов Славов, Мирко Станков Петков, Борис Диков Копчев, Атанас Димитров Романов, Иван Николов Щерев, Аврам Стоянов Петров, Стоян Захариев Христов, Костадинка Николова Зафирова, Борис Митев Лафчийски, Борислав Николов Николчев, Атанас Филев Неделчев, Юрдан Иванов Попов, Юрданка Димитрова Ганева, Мария Николова Георгиева, Параскева (Пъша) Николова Павлова, Павел Поцев Шатев, Александър Гоцев Междуречки, Мара Александрова Междуречка, Невена Николова Влахова, Неша Драгиева Джангозова, Христо Димов Тодоров Братованов, Фильо Ганев Минев, Кирил Павлов Киряков, Младен Исаев Младенов, Стоян Сотиров Биров, Кирил Николов Георгиев, Иванка Стойкова Димитрова, Гаврил Стойчев Богданов, Иван Георгиев Димитров, инж. Деню Вълчанов, Вътю Димитров Мурджов, Димитра Авр. Стоянова, инж. Кънчо Николов, Елка Пейчева Пейчева, Никола Русев Стоянов, Ксанта Иванова Байчева, Любка Йорданова Коларова, Георги Цаков Начев, Иван Т. Морунов, Вълю Бонев Танев, Христо Г. Петров, Георги Илиев Лесев, Нина Петрова Тумина, Кръстина Константинова
Протоколи за разпит и въпросници за установяване на самоличност
Трайчо Костов Джунев е роден е на 17 юни 1897 г. в София. Завършва гимназия, после Школа за запасни офицери. През 1916 г. участва в Първата световна война като взводен командир. След войната работи като стенограф в Народното събрание (1918–1921) и започва да учи право в СУ "Св. Климент Охридски".
От 1920 г. участва в дейността на БКП, като през 1924 е арестуван и осъден на 8 години затвор за участие в издаването на "Работнически вестник“. Амнистиран е през юли 1929 г., след което заминава за Москва. През 1930 г. става член на ВКП (б) и работи в задграничното ръководство на БКП и в ръководството на Комунистическия интернационал. През 1931 г. се връща в България и става член на ръководството на БКП. През 1932 г. отново емигрира в СССР, продължава дейността си в Комунистическия интернационал и преподава в българската секция на Комунистическата академия. От 1935 г. отново е в България и полага усилия да осъществи идеята на Георги Димитров за изграждане на единен фронт. Участва в списването на в. “Работнически вестник”. От 1936 г. е член и на Политбюро на ЦК на БКП. Отново е в СССР от 1936 до 1938 г., след което окончателно се установява в България. Интерниран е многократно. През 1940 г. преминава в нелегалност. До 1942 г. е секретар на ЦК на БКП и редактор на в. “Работнически вестник”. Арестуван е през 1942 г. при големия провал на ЦК на БКП и е осъден на доживотен затвор, а не на смърт, заради застъпничеството на неговия съученик Станислав Балан, секретар на цар Борис ІІІ.
След 9 септември 1944 г. в отсъствието на Георги Димитров е основната политическа фигура на БРП (к) като неин политически секретар. Организира политическата кампания срещу противниците на комунистите и играе важна роля в разгрома на опозицията.
Трайчо Костов е член на Политбюро на ЦК на БКП от 12 септември 1944 до 26 март 1949 г.; секретар (първи) от 27 февруари 1945 до 27 декември 1948 г. Заема и държавни постове: заместник министър-председател от 31 март 1946 до 31 март 1949 г.; министър на електрификацията, водите и природните богатства от 31 март до 22 ноември 1946 г.; участва в българската делегация за подписване мирния договор на 10 февруари 1947 г. в Париж; народен представител е от 1945 до 1949 г.
През март 1949 г. е отстранен от правителството и е назначен за директор на Народната библиотека "Кирил и Методий". По настояване на Сталин е осъден политически заради антисъветска позиция, защото се е опитал да приложи Закона за държавната тайна и по отношение на съветските “съветници” в България. Става жертва на политически процес, започнал на 7 декември 1949 г., в който е обвинен в антипартийна и шпионска дейност. Осъден е на смърт и на 16 срещу 17 декември 1949 г. е екзекутиран.
Частично е реабилитиран през 1956 г., а през декември 1989 г. получава пълна политическа реабилитация.