• За проекта
  • Досиета
    • Аврам Стоянов
    • Александър Жендов
    • Антон Иванов
    • Антон Югов
    • Атанас Романов
    • Владимир Заимов
    • Вълко Червенков
    • Г. М. Димитров
    • Георги Минчев
    • Дамян Велчев
    • Добри Джуров
    • Иван Тодоров − Горуня
    • Йосиф Хербст
    • Карло Луканов
    • Лъчезар Аврамов
    • Милко Балев
    • Младен Исаев
    • Никола Вапцаров
    • Петър Богданов
    • Сава Гановски
    • Тодор Живков
    • Трайчо Костов
    • Христо Радевски
    • Цвятко Анев
    • Цвятко Радойнов
    • Цола Драгойчева
  • За ДАА
  • Търсене

Антон Югов

Дело № 585 от 1942 г.

Ф. 2123 К; оп. 1; а.е. ОБ 105611 Е

Протоколи от разпит на Атанас Романов

Протоколи от разпит на Никола Вапцаров

Протоколи от разпит на Георги Минчев

Протоколи от разпит на Петър Богданов

Протоколи от разпит на Цвятко Радойнов

Протоколи от разпит на Антон Иванов

Протокол от разпит на Трайчо Костов

Протоколи от разпит на обвиняеми и свидетели

Снимки на веществени доказателства по делото

Констативен протокол

Сведение за издадена смъртна присъда

Въпросници за установяване на самоличност и полицейски сведения

Преписка за задържане на подсъдими

Дело № 585 от 1942 г.

Ф. 2123 К; оп. 1; а.е. ОБ 105611 Ж

Протокол от разпит на Никола Вапцаров

Протокол от разпит на Георги Минчев

Протокол от разпит на Петър Богданов

Протокол от разпит на Атанас Романов

Протоколи от разпити на други обвиняеми

Дело № 585 от 1942 г.

Ф. 2123 К; оп. 1; а.е. ОБ 105611 З

Показания на свидетели и подсъдими

Показания на свидетели и подсъдими

Страница 3 от 4

Начало
Предишна
1
2
3
4
Следваща
Край

АНТОН ЮГОВ (1904–1991)

anton ugov

Антон Танев Югов (в документите до 1944 г. се среща и като Андон/Антон  Танев Гьошев/Гошев) е роден на 15 август 1904 г. в с. Ругуновец (Карасуле), (дн. Поликастро, Гърция). След Първата световна война семейството му се преселва в Пловдив. През 1921 г. става член на БКМС, а през 1928 г. на БКП. До 1933 г. участва в нелегалната дейност на БКП и Вътрешната македонска революционна организация (Обединена), като става секретар на Централния й комитет.

От 1934 до 1936 г. учи в Международната ленинска школа в СССР.

След завръщането си в България (1937) става член на ЦК на БКП и на Политбюро на ЦК. През 1940 г. ръководи стачката на тютюноработниците в Пловдив. През 1941 г. е интерниран в лагера “Гонда вода”. Успява да избяга и отново се включва в съпротивителното движение като ръководител на Военната комисия при ЦК на БКП. През 1942 г. е осъден задочно на смърт в процеса срещу ЦК на БКП.

След 9 септември 1944 г. става вътрешен министър и участва активно в репресиите срещу противниците на новата власт. През 1956 г., след Априлския пленум, става министър-председател.

През 1962 г. поради противоречия в БКП е отстранен от заеманите постове. По-късно е отзован и от Народното събрание, а през 1972 г. е изключен и от партията. Членството му е възстановено през 1990 г.

Носител е на званията “Герой на социалистическия труд” и “Герой на Народна република България”.

Антон Югов умира на 6 юли 1991 г. в София.

Антон Югов
Аrchives.bg. Всички права запазени.