Ф. 2123 К; оп. 1; а.е. ОБ 105611 А
Списък на подсъдимите: Цола Нинчева Драгойчева, Антон Иванов Козинаров, Андон Танев Гьошев, Никола Павлов Колев, Христо Михайлов Иванов, Трайчо Костов Джунев, Иван Николов Масларов, Петър Иванов Богданов, Георги Иванов Минчев, Дико Димитров Диков, Цвятко Колев Радойнов, Никола Иванов Вапцаров, Антон Николов Попов, Симеон Филипов Славов, Мирко Станков Петков, Борис Диков Копчев, Атанас Димитров Романов, Иван Николов Щерев, Аврам Стоянов Петров, Стоян Захариев Христов, Костадинка Николова Зафирова, Борис Митев Лафчийски, Борислав Николов Николчев, Атанас Филев Неделчев, Юрдан Иванов Попов, Юрданка Димитрова Ганева, Мария Николова Георгиева, Параскева (Пъша) Николова Павлова, Павел Поцев Шатев, Александър Гоцев Междуречки, Мара Александрова Междуречка, Невена Николова Влахова, Неша Драгиева Джангозова, Христо Димов Тодоров Братованов, Фильо Ганев Минев, Кирил Павлов Киряков, Младен Исаев Младенов, Стоян Сотиров Биров, Кирил Николов Георгиев, Иванка Стойкова Димитрова, Гаврил Стойчев Богданов, Иван Георгиев Димитров, инж. Деню Вълчанов, Вътю Димитров Мурджов, Димитра Авр. Стоянова, инж. Кънчо Николов, Елка Пейчева Пейчева, Никола Русев Стоянов, Ксанта Иванова Байчева, Любка Йорданова Коларова, Георги Цаков Начев, Иван Т. Морунов, Вълю Бонев Танев, Христо Г. Петров, Георги Илиев Лесев, Нина Петрова Тумина, Кръстина Константинова
Протоколи за разпит и въпросници за установяване на самоличност
Антон Иванов Козинаров е роден на 26 октомври 1884 г. в Копривщица. През 1904 г. става член на БРСДП (т. с.). До 1907 г. служи във флота, след което се премества да живее в София и се включва в дейността на Общия работнически синдикален съюз (ОРСС). До 1919 г. е секретар на Металоработническия съюз, става секретар на ОРСС и участва в организирането на редица стачки.
От 1910 г. е член на ръководството на Софийската организация на БРСДП (т. с.). По време на войните води антивоенна агитация на фронта, участва във Войнишкото въстание (1918г.).
От 1918 до 1923 г. е секретар на Софийската организация на БКП (т. с.), а от 1919 до 1923 г. е народен представител на БКП (т. с.). През 1922 г. става член на ЦК на БКП. Участва активно в подготовката на Септемврийското въстание през 1923 г., по-късно е арестуван и осъден по Закона за защита на държавата (ЗЗД). През 1925 г. е освободен и емигрира в Съветския съюз. Там работи в Задграничното бюро на БКП, участва в организацията на български интербригадисти за изпращане в Испания.
В началото на Втората световна война се завръща в България и се включва в нелегалната дейност на БКП.
Арестуван е през април 1942 г. Осъден е на смърт чрез разстрел в процеса срещу ЦК на БКП.
На 23 юли 1942 г. е разстрелян заедно с Антон Попов, Атанас Романов, Георги Минчев, Никола Вапцаров, Петър Богданов на гарнизонното стрелбище в София.