Лъчезар Аврамов Стоянов е роден на 29 април 1922 г. в София. Син е на Аврам Стоянов, активен комунистически деец.

През 1936 г. става член на РМС, а през 1938 заминава за Съветския съюз, където преди него е емигрирал баща му. Там завършва средното си образование и започва следването си. След нападението на Германия над Съветския съюз се записва като доброволец в Червената армия. През септември 1941 г. е прехвърлен нелегално в България с голяма саботажна група. Групата е разбита още с пристигането си. Лъчезар Аврамов е заловен и в последвалия "Процес на парашутистите и подводничарите" е осъден на смърт. По-късно присъдата му е заменена с доживотна, тъй като е непълнолетен.

След Девети септември става помощник-командир на Втори гвардейски полк. През 1945 г. става член на БКП и секретар на РМС. От 1951 до 1955 г. оглалява ДСНМ (Димитровски съюз на народната младеж), а през 1954 г. е кандидат-член на ЦК на БКП. От 1959 до 1960 г. ръководи отдел "Пропаганда" на ЦК на БКП, по-късно е зам.-министър и министър на външната търговия, министър без портфейл в първия кабинет на Тодор Живков. От 1966 г. е заместник на Тодор Живков в правителството и кандидат-член на Политбюро на ЦК на БКП.

През 1971 г. е отстранен от заеманите партийни длъжности и е изпратен като дипломатически представител към ООН и посланик в Нидерландия. През 1981 г. отново е член на ЦК на БКП и председател на БАТО (Българска асоциация за туризъм и отдих).

Удостоен е със званието "Герой на социалистическия труд" и е носител на Орден "Георги Димитров".

След 1989 г. е освободен от всички заемани постове.

Лъчезар Аврамов умира на 10 април 2003 г. в София.