Ф. 2124 К; оп. 1; а.е. К 20002
Документи от периода 1945-1959 - писма, справки, заявление и удостоверение
Въпросници за установяване на самоличност
Документи, свързани със Соболевата акция - писмо, преписи на стихотворения, изложения и подписки
Документи за обиск, въдворяване и освобождаване - справка, писма, рапорти и протоколи
Донесения за дейността на комунистически дейци в Разложка околия
Ф. 2123 К; оп. 1; а.е. ОБ 105611 А
Списък на подсъдимите: Цола Нинчева Драгойчева, Антон Иванов Козинаров, Андон Танев Гьошев, Никола Павлов Колев, Христо Михайлов Иванов, Трайчо Костов Джунев, Иван Николов Масларов, Петър Иванов Богданов, Георги Иванов Минчев, Дико Димитров Диков, Цвятко Колев Радойнов, Никола Иванов Вапцаров, Антон Николов Попов, Симеон Филипов Славов, Мирко Станков Петков, Борис Диков Копчев, Атанас Димитров Романов, Иван Николов Щерев, Аврам Стоянов Петров, Стоян Захариев Христов, Костадинка Николова Зафирова, Борис Митев Лафчийски, Борислав Николов Николчев, Атанас Филев Неделчев, Юрдан Иванов Попов, Юрданка Димитрова Ганева, Мария Николова Георгиева, Параскева (Пъша) Николова Павлова, Павел Поцев Шатев, Александър Гоцев Междуречки, Мара Александрова Междуречка, Невена Николова Влахова, Неша Драгиева Джангозова, Христо Димов Тодоров Братованов, Фильо Ганев Минев, Кирил Павлов Киряков, Младен Исаев Младенов, Стоян Сотиров Биров, Кирил Николов Георгиев, Иванка Стойкова Димитрова, Гаврил Стойчев Богданов, Иван Георгиев Димитров, инж. Деню Вълчанов, Вътю Димитров Мурджов, Димитра Авр. Стоянова, инж. Кънчо Николов, Елка Пейчева Пейчева, Никола Русев Стоянов, Ксанта Иванова Байчева, Любка Йорданова Коларова, Георги Цаков Начев, Иван Т. Морунов, Вълю Бонев Танев, Христо Г. Петров, Георги Илиев Лесев, Нина Петрова Тумина, Кръстина Константинова
Протоколи за разпит и въпросници за установяване на самоличност
Никола Йонков Вапцаров е роден в на 7 декември 1909 г. в гр. Банско. Учи в гимназията в Разлог, а по-късно (1926–1932) в Морското машинно училище във Варна, което впоследствие носи неговото име.
Работи в с. Кочериново, където е председател на професионалното дружество във фабрика “Българска горска индустрия” АД. След уволнението му през 1936 г. пристига в София.
Участва в Македонския литературен кръжок, издава стихотворения в различни вестници. Първата му стихосбирка “Моторни песни” излиза през 1940 г.
През същата година е интерниран в Годеч заради събиране на подписи в подкрепа на Соболевата акция. През 1941 г. става ръководител на Централната военна комисия при ЦК на БКП. Задачата на тази комисия е да осигурява оръжие, квартири и документи на нелегалните комунистически функционери.
През март 1942 г. Вапцаров е арестуван. На 23 юли е осъден на смърт чрез разстрел в процеса срещу ЦК на БКП. Още същия ден е разстрелян на гарнизонното срелбище в София заедно с Антон Иванов, Антон Попов, Атанас Романов, Георги Минчев и Петър Богданов.
Никола Вапцаров е удостоен посмъртно с Международна награда за мир от Световния съвет на мира. Наградата е връчена на майка му Елена Вапцарова на Втория конгрес на мира през 1953 г.