Ф. 2124 К; оп. 1; а.е. К 101392 А
Списък на подсъдимите: Илия Млечков, Милан Дренчев, Добри Маджаров, Въчо Калинов Арнаудов, Христо Кафалов, Иван Гутов, Борис Дамянов, Димитър Попигнатов, Йордан Лазаров, Иван Пешев, Йордан Пейчев, Борис Миланов, Слави Попигнатов, Георги Стоянов, Никола Петров, Антон Вълчев, Серги Златанов, Георги Хълчев, Никола Гърнев, Марин Панчев, Димитър Керемикчиев, Христо Радев, Ценко Барев, Никола Андонов, Васил Попов, Страти Димитров, Марийка д-р Г. М. Димитрова, д-р Г. М. Димитров, Иван Костов, Михаил (Мишел) Михайлов, Норман Дейвис, Душан Петкович, Миловой Ненадович, Драгович Шеспич, Владимир Соколович
Манифест на Г.М. Димитров срещу Тристранния пакт
Кореспонденция между Анастасия Стойчева и съдия-следовател за връщане на иззетото й имущество
Ф. 2124 К; оп. 1; а.е. К 101392 Б
Отговори и възражения на подсъдимите по обвинителния акт
Определение на съда за допускане и отхвърляне на свидетели, доказателства и експертизи
Списък на подсъдими, свидетели и вещи лица
Граждански иск за възстановяване от подсъдимите на материални щети
Съдебно определение за приемане на парична гаранция от подсъдимата Мария д-р Г. М. Димитрова
Ф. 2124 К; оп. 1; а.е. К 101392 В
Протокол от съдебно заседание от 20 октомври 1941 г.
Протокол от съдебно заседание от 21 октомври 1941 г.
Протокол от съдебно заседание от 22 октомври 1941 г.
Протокол от съдебно заседание от 23 октомври 1941 г.
Протокол от съдебно заседание от 24 октомври 1941 г.
Протокол от съдебно заседание от 25 октомври 1941 г.
Протокол от съдебно заседание от 27 октомври 1941 г.
Протокол от съдебно заседание от 28 октомври 1941 г.
Протокол от съдебно заседание от 29 октомври 1941 г.
Протокол от съдебно заседание от 30 октомври 1941 г.
Георги Михов Димитров (Г.М. Димитров или Гемето) е роден на 15 април 1903 г. в с. Ени чифлик, Одринско. Член е на БЗНС от 1922 г. Завършва медицина през 1929 г. в Загреб.
След завръщането си в България започва активна политическа дейност. Става член на Управителния съвет на БЗНС “Александър Стамболийски”, а по-късно и на Постоянното присъствие на БЗНС “Обединен”. През 1941 г. подготвя внушителна акция срещу присъединяването на България към Тристранния пакт. След неуспеха на акцията минава в нелегалност, а по-късно, с помощта на английски дипломати, напуска България. Заминава за Турция, а след това за Югославия и Египет. Голяма част от останалите участници са осъдени, има и издадени смъртни присъди за “създаване на група за насилствено завземане на властта”. Г. М. Димитров е осъден на смърт задочно.
В Кайро оглавява емигрантския “Български национален комитет”, който някои обявяват за проанглийски, както и радиопредавателят “Свободна и независима България”.
Г. М. Димитров се завръща в България през септември 1944 г. След възстановяването на БЗНС става негов главен секретар. По-късно този пост заема Никола Петков.
Заради конфликти с БРП (к) и Отечествения фронт (ОФ) е отстранен от ръководството на БЗНС и изключен от съюза. Напуска нелегално страната през септември 1945 г. В емиграция създава “Земеделски комитет” заедно с емигранти от други страни на Източна Европа. Целта на този комитет е да се бори срещу комунистическите правителства. Оглавява и “Българския национален комитет”, в който членуват само български емигранти и чиято цел също е противопоставяне на комунизма.
Умира на 29 ноември 1972 г. във Вашингтон.