Георги Михов Димитров (Г.М. Димитров или Гемето) е роден на 15 април 1903 г. в с. Ени чифлик, Одринско. Член е на БЗНС от 1922 г. Завършва медицина през 1929 г. в Загреб.

След завръщането си в България започва активна политическа дейност. Става член на Управителния съвет на БЗНС “Александър Стамболийски”, а по-късно и на Постоянното присъствие на БЗНС “Обединен”. През 1941 г. подготвя внушителна акция срещу присъединяването на България към Тристранния пакт. След неуспеха на акцията минава в нелегалност, а по-късно, с помощта на английски дипломати, напуска България. Заминава за Турция, а след това за Югославия и Египет. Голяма част от останалите участници са осъдени, има и издадени смъртни присъди за “създаване на група за насилствено завземане на властта”. Г. М. Димитров е осъден на смърт задочно.

В Кайро оглавява емигрантския “Български национален комитет”, който някои обявяват за проанглийски, както и радиопредавателят “Свободна и независима България”.

Г. М. Димитров се завръща в България през септември 1944 г. След възстановяването на БЗНС става негов главен секретар. По-късно този пост заема Никола Петков.

Заради конфликти с БРП (к) и Отечествения фронт (ОФ) е отстранен от ръководството на БЗНС и изключен от съюза. Напуска нелегално страната през септември 1945 г. В емиграция създава “Земеделски комитет” заедно с емигранти от други страни на Източна Европа. Целта на този комитет е да се бори срещу комунистическите правителства. Оглавява и “Българския национален комитет”, в който членуват само български емигранти и чиято цел също е противопоставяне на комунизма.

Умира на 29 ноември 1972 г. във Вашингтон.