Ф. 2123 К; оп. 1; а.е. ОБ 105611 З
Аврам Стоянов Петров е роден на 2 ноември 1892 г. в с. Соточино (дн. Гаврил-Геново), Монтанско. Още като ученик участва в марксически кръжоци. През 1912 г. става член на БРСДП (т.с.). Работи като телеграфо-пощенски служител. За комунистическата си дейност е уволняван многократно. Участва активно в синдикалното движение. Ръководи Траспортната стачка в района Мездра – Враца през 1919–1920 г.
След установяването си в София става член на Централното ръководство на Съюза на транспортните работници. Редактор е във вестниците “Работническо дело” и “Единство”. Аврам Стоянов е един от създателите и ръководителите на Независимите работнически професионални съюзи. През 1928 г. е избран за член на ЦК на БКП. От 1927 до 1931 г. е народен представител. Въпреки депутатския си имунитет, през 1929 г. е арестуван и осъден по т. н. “Процес на 52-та”. Освободен е през 1931 г.
По решение на партията заминава за Съветския съюз. Там работи в Профинтерна, Издателство за чужди езици, както и като говорител в българската емисия на Радио Москва. След нападението на СССР от Германия постъпва в специални части на Съветската армия за работа в тила на хитлеристите.
На 28 август 1941 г. пристига в България с подводница в групата за саботажни действия на М. Станков. По нареждане на партията остава в Сливен като отговорник за военната дейност.
На процеса срещу ЦК на БКП от 1942 г. е осъден задочно на смърт.
При опит да бъде заловен се самоубива на 15 август 1942 г. в Сливен.