Ф. 2123 К; оп. 1; а.е. ОБ 105611 Д
Протокол от разпит на Никола Вапцаров
Протокол от разпит на Георги Минчев
Протокол от разпит на Петър Богданов
Протокол от разпит на Атанас Романов
Протоколи от разпити на свидетели и подсъдими
Снимки на веществени доказателства по делото
Въпросници за установяване на самоличност
Донесения за дейността на Георги Минчев
Ф. 2123 К; оп. 1; а.е. ОБ 105611 Е
Протоколи от разпит на Атанас Романов
Протоколи от разпит на Никола Вапцаров
Протоколи от разпит на Георги Минчев
Протоколи от разпит на Петър Богданов
Протоколи от разпит на Цвятко Радойнов
Протоколи от разпит на Антон Иванов
Протокол от разпит на Трайчо Костов
Протоколи от разпит на обвиняеми и свидетели
Снимки на веществени доказателства по делото
Сведение за издадена смъртна присъда
Въпросници за установяване на самоличност и полицейски сведения
Аврам Стоянов Петров е роден на 2 ноември 1892 г. в с. Соточино (дн. Гаврил-Геново), Монтанско. Още като ученик участва в марксически кръжоци. През 1912 г. става член на БРСДП (т.с.). Работи като телеграфо-пощенски служител. За комунистическата си дейност е уволняван многократно. Участва активно в синдикалното движение. Ръководи Траспортната стачка в района Мездра – Враца през 1919–1920 г.
След установяването си в София става член на Централното ръководство на Съюза на транспортните работници. Редактор е във вестниците “Работническо дело” и “Единство”. Аврам Стоянов е един от създателите и ръководителите на Независимите работнически професионални съюзи. През 1928 г. е избран за член на ЦК на БКП. От 1927 до 1931 г. е народен представител. Въпреки депутатския си имунитет, през 1929 г. е арестуван и осъден по т. н. “Процес на 52-та”. Освободен е през 1931 г.
По решение на партията заминава за Съветския съюз. Там работи в Профинтерна, Издателство за чужди езици, както и като говорител в българската емисия на Радио Москва. След нападението на СССР от Германия постъпва в специални части на Съветската армия за работа в тила на хитлеристите.
На 28 август 1941 г. пристига в България с подводница в групата за саботажни действия на М. Станков. По нареждане на партията остава в Сливен като отговорник за военната дейност.
На процеса срещу ЦК на БКП от 1942 г. е осъден задочно на смърт.
При опит да бъде заловен се самоубива на 15 август 1942 г. в Сливен.