Ф. 2123 К; оп. 1; а.е. ОБ 105611 Д
Протокол от разпит на Никола Вапцаров
Протокол от разпит на Георги Минчев
Протокол от разпит на Петър Богданов
Протокол от разпит на Атанас Романов
Протоколи от разпити на свидетели и подсъдими
Снимки на веществени доказателства по делото
Въпросници за установяване на самоличност
Донесения за дейността на Георги Минчев
Ф. 2123 К; оп. 1; а.е. ОБ 105611 Е
Протоколи от разпит на Атанас Романов
Протоколи от разпит на Никола Вапцаров
Протоколи от разпит на Георги Минчев
Протоколи от разпит на Петър Богданов
Протоколи от разпит на Цвятко Радойнов
Протоколи от разпит на Антон Иванов
Протокол от разпит на Трайчо Костов
Протоколи от разпит на обвиняеми и свидетели
Снимки на веществени доказателства по делото
Сведение за издадена смъртна присъда
Въпросници за установяване на самоличност и полицейски сведения
Ф. 2123 К; оп. 1; а.е. ОБ 105611 З
Цола Нинчева Драгойчева е родена на 18 август 1898 г. в Бяла Слатина. През 1918 г. завършва девическа гимназия, след което и Висшия педагогически институт в Русе и в София. Работи като учител, но заради комунистическа дейност е уволнявана три пъти. През 1919 г. става член на БКП. Участва в голямата транспортна стачка (1919–1920) и в Септемврийското въстание от 1923 г., след което е задържана и осъдена на 15 години затвор. През май 1924 г. е амнистирана. Става член на областните ръководства на Военната организация на БКП в Русе, Варна и Пловдив. След осъществения от Военната организация на БКП атентат (април 1925 г.) в катедралната църква “Свети Крал” ("Света Неделя”) отново е арестувана и осъдена на смърт по Закона за защита на държавата (ЗЗД). Ражда в затвора сина си Чавдар Драгойчев (по-късно известен български хирург) и като майка изпълнението на смъртната й присъда е отложено. През януари 1926 г. присъдата й е заменена с доживотен затвор. През 1932 г. получава амнистия и заминава за СССР. В Москва завършва Международна ленинска школа и работи в секция на Коминтерна.
Драгойчева се завръща в България през 1936 г. От 1937 г. е член на ЦК на БКП, по-късно и член на Политбюро. За участието си в съпротивата през 1941 г. е арестувана и изпратена в лагера “Свети Никола”, откъдето успява да избяга. В процеса срещу ЦК на БКП през 1942 г. отново получава смъртна присъда по ЗЗД задочно. Като организационен секретар на ЦК на БРП работи за изграждане на Отечествен фронт.
След 9 септември 1944 г. заема редица отговорни постове – главен секретар на Националния комитет на Отечествения фронт, председател на Българския народен женски съюз, а от 1947 до 1957 г. е министър на пощите, телеграфите и телефоните. Цола Драгойчева е първата жена в България, назначена на такъв пост. По-късно е председател на Националния комитет за защита на мира и на Общонародния комитет за българо-съветска дружба. През 1966 г. става член на Политбюро на ЦК на БКП. Тя е и дълги години депутат.
Цола Драгойчева е един от най-активните участници в ликвидирането на Трайчо Костов и Никола Петков и един от най-ревностните привърженици на идеята за присъединяването на България като република към СССР.
Удостоена е със званията “Герой на социалистическия труд” и “Герой на НРБ”. През 1971 г. получава Ленинска награда за мир от съветското правителство.
Цола Драгойчева умира на 26 май 1993 г. в София.