Цола Драгойчева
Списък на въдворени лица
Ф. 2123 К; оп. 1; а.е. ОБ 841 B
Дело № 585 от 1942 г.
Ф. 2123 К; оп. 1; а.е. ОБ 105611 А
Списък на подсъдимите: Цола Нинчева Драгойчева, Антон Иванов Козинаров, Андон Танев Гьошев, Никола Павлов Колев, Христо Михайлов Иванов, Трайчо Костов Джунев, Иван Николов Масларов, Петър Иванов Богданов, Георги Иванов Минчев, Дико Димитров Диков, Цвятко Колев Радойнов, Никола Иванов Вапцаров, Антон Николов Попов, Симеон Филипов Славов, Мирко Станков Петков, Борис Диков Копчев, Атанас Димитров Романов, Иван Николов Щерев, Аврам Стоянов Петров, Стоян Захариев Христов, Костадинка Николова Зафирова, Борис Митев Лафчийски, Борислав Николов Николчев, Атанас Филев Неделчев, Юрдан Иванов Попов, Юрданка Димитрова Ганева, Мария Николова Георгиева, Параскева (Пъша) Николова Павлова, Павел Поцев Шатев, Александър Гоцев Междуречки, Мара Александрова Междуречка, Невена Николова Влахова, Неша Драгиева Джангозова, Христо Димов Тодоров Братованов, Фильо Ганев Минев, Кирил Павлов Киряков, Младен Исаев Младенов, Стоян Сотиров Биров, Кирил Николов Георгиев, Иванка Стойкова Димитрова, Гаврил Стойчев Богданов, Иван Георгиев Димитров, инж. Деню Вълчанов, Вътю Димитров Мурджов, Димитра Авр. Стоянова, инж. Кънчо Николов, Елка Пейчева Пейчева, Никола Русев Стоянов, Ксанта Иванова Байчева, Любка Йорданова Коларова, Георги Цаков Начев, Иван Т. Морунов, Вълю Бонев Танев, Христо Г. Петров, Георги Илиев Лесев, Нина Петрова Тумина, Кръстина Константинова
Протоколи за разпит и въпросници за установяване на самоличност
Дело № 585 от 1942 г.
Дело № 585 от 1942 г.
ЦОЛА ДРАГОЙЧЕВА (1898–1993)
Цола Нинчева Драгойчева е родена на 18 август 1898 г. в Бяла Слатина. През 1918 г. завършва девическа гимназия, след което и Висшия педагогически институт в Русе и в София. Работи като учител, но заради комунистическа дейност е уволнявана три пъти. През 1919 г. става член на БКП. Участва в голямата транспортна стачка (1919–1920) и в Септемврийското въстание от 1923 г., след което е задържана и осъдена на 15 години затвор. През май 1924 г. е амнистирана. Става член на областните ръководства на Военната организация на БКП в Русе, Варна и Пловдив. След осъществения от Военната организация на БКП атентат (април 1925 г.) в катедралната църква “Свети Крал” ("Света Неделя”) отново е арестувана и осъдена на смърт по Закона за защита на държавата (ЗЗД). Ражда в затвора сина си Чавдар Драгойчев (по-късно известен български хирург) и като майка изпълнението на смъртната й присъда е отложено. През януари 1926 г. присъдата й е заменена с доживотен затвор. През 1932 г. получава амнистия и заминава за СССР. В Москва завършва Международна ленинска школа и работи в секция на Коминтерна.
Драгойчева се завръща в България през 1936 г. От 1937 г. е член на ЦК на БКП, по-късно и член на Политбюро. За участието си в съпротивата през 1941 г. е арестувана и изпратена в лагера “Свети Никола”, откъдето успява да избяга. В процеса срещу ЦК на БКП през 1942 г. отново получава смъртна присъда по ЗЗД задочно. Като организационен секретар на ЦК на БРП работи за изграждане на Отечествен фронт.
След 9 септември 1944 г. заема редица отговорни постове – главен секретар на Националния комитет на Отечествения фронт, председател на Българския народен женски съюз, а от 1947 до 1957 г. е министър на пощите, телеграфите и телефоните. Цола Драгойчева е първата жена в България, назначена на такъв пост. По-късно е председател на Националния комитет за защита на мира и на Общонародния комитет за българо-съветска дружба. През 1966 г. става член на Политбюро на ЦК на БКП. Тя е и дълги години депутат.
Цола Драгойчева е един от най-активните участници в ликвидирането на Трайчо Костов и Никола Петков и един от най-ревностните привърженици на идеята за присъединяването на България като република към СССР.
Удостоена е със званията “Герой на социалистическия труд” и “Герой на НРБ”. През 1971 г. получава Ленинска награда за мир от съветското правителство.
Цола Драгойчева умира на 26 май 1993 г. в София.