Никола Йонков Вапцаров е роден в на 7 декември 1909 г. в гр. Банско. Учи в гимназията в Разлог, а по-късно (1926–1932) в Морското машинно училище във Варна, което впоследствие носи неговото име.

Работи в с. Кочериново, където е председател на професионалното дружество във фабрика “Българска горска индустрия” АД. След уволнението му през 1936 г. пристига в София.

Участва в Македонския литературен кръжок, издава стихотворения в различни вестници. Първата му стихосбирка “Моторни песни” излиза през 1940 г.

През същата година е интерниран в Годеч заради събиране на подписи в подкрепа на Соболевата акция. През 1941 г. става ръководител на Централната военна комисия при ЦК на БКП. Задачата на тази комисия е да осигурява оръжие, квартири и документи на нелегалните комунистически функционери.

През март 1942 г. Вапцаров е арестуван. На 23 юли е осъден на смърт чрез разстрел в процеса срещу ЦК на БКП. Още същия ден е разстрелян на гарнизонното срелбище в София заедно с Антон Иванов, Антон Попов, Атанас Романов, Георги Минчев и Петър Богданов.

Никола Вапцаров е удостоен посмъртно с Международна награда за мир от Световния съвет на мира. Наградата е връчена на майка му Елена Вапцарова на Втория конгрес на мира през 1953 г.