Дело № 585 от 1942 г.

Младен Исаев Младенов е български поет, роден на 7 юни 1907 г. в с. Балювица, Монтанско. Участва в Септемврийското въстание през 1923 г. През 1926 г. емигрира в Югославия. След завръщането си през 1929 г. е преследван заради политическите си убеждения, лежи в затвора и е интерниран в лагерите Гонда вода, Свети Кирик и Еникьой.

Първата стихосбирка на Младен Исаев “Пожари” излиза през 1932 г.

През 1942 г. е подсъдим в процеса срещу ЦК на БКП. Съкилийник е на Никола Вапцаров и успява да изнесе от затвора предсмъртните му стихотворения. Получава оправдателна присъда.

По време на Втората световна война заминава на фронта като военен писател.

Творчеството на Младен Исаев е със силна социална насоченост.

През 1963 г. е удостоен със званието “Заслужил деятел на културата”. Член е на Съюза на българските писатели.

Младен Исаев умира на 14 май 1991 г. в София.