Ф. 2123 К; оп. 1; а.е. ОБ 105611 Д
Протокол от разпит на Никола Вапцаров
Протокол от разпит на Георги Минчев
Протокол от разпит на Петър Богданов
Протокол от разпит на Атанас Романов
Протоколи от разпити на свидетели и подсъдими
Снимки на веществени доказателства по делото
Въпросници за установяване на самоличност
Донесения за дейността на Георги Минчев
Ф. 2123 К; оп. 1; а.е. ОБ 105611 Е
Протоколи от разпит на Атанас Романов
Протоколи от разпит на Никола Вапцаров
Протоколи от разпит на Георги Минчев
Протоколи от разпит на Петър Богданов
Протоколи от разпит на Цвятко Радойнов
Протоколи от разпит на Антон Иванов
Протокол от разпит на Трайчо Костов
Протоколи от разпит на обвиняеми и свидетели
Снимки на веществени доказателства по делото
Сведение за издадена смъртна присъда
Въпросници за установяване на самоличност и полицейски сведения
Антон Иванов Козинаров е роден на 26 октомври 1884 г. в Копривщица. През 1904 г. става член на БРСДП (т. с.). До 1907 г. служи във флота, след което се премества да живее в София и се включва в дейността на Общия работнически синдикален съюз (ОРСС). До 1919 г. е секретар на Металоработническия съюз, става секретар на ОРСС и участва в организирането на редица стачки.
От 1910 г. е член на ръководството на Софийската организация на БРСДП (т. с.). По време на войните води антивоенна агитация на фронта, участва във Войнишкото въстание (1918г.).
От 1918 до 1923 г. е секретар на Софийската организация на БКП (т. с.), а от 1919 до 1923 г. е народен представител на БКП (т. с.). През 1922 г. става член на ЦК на БКП. Участва активно в подготовката на Септемврийското въстание през 1923 г., по-късно е арестуван и осъден по Закона за защита на държавата (ЗЗД). През 1925 г. е освободен и емигрира в Съветския съюз. Там работи в Задграничното бюро на БКП, участва в организацията на български интербригадисти за изпращане в Испания.
В началото на Втората световна война се завръща в България и се включва в нелегалната дейност на БКП.
Арестуван е през април 1942 г. Осъден е на смърт чрез разстрел в процеса срещу ЦК на БКП.
На 23 юли 1942 г. е разстрелян заедно с Антон Попов, Атанас Романов, Георги Минчев, Никола Вапцаров, Петър Богданов на гарнизонното стрелбище в София.