Протоколи за разпит на Никола Вапцаров

Антон Иванов Козинаров е роден на 26 октомври 1884 г. в Копривщица. През 1904 г. става член на БРСДП (т. с.). До 1907 г. служи във флота, след което се премества да живее в София и се включва в дейността на Общия работнически синдикален съюз (ОРСС). До 1919 г. е секретар на Металоработническия съюз, става секретар на ОРСС и участва в организирането на редица стачки.

От 1910 г. е член на ръководството на Софийската организация на БРСДП (т. с.). По време на войните води антивоенна агитация на фронта, участва във Войнишкото въстание (1918г.).

От 1918 до 1923 г. е секретар на Софийската организация на БКП (т. с.), а от 1919 до 1923 г. е народен представител на БКП (т. с.). През 1922 г. става член на ЦК на БКП. Участва активно в подготовката на Септемврийското въстание през 1923 г., по-късно е арестуван и осъден по Закона за защита на държавата (ЗЗД). През 1925 г. е освободен и емигрира в Съветския съюз. Там работи в Задграничното бюро на БКП, участва в организацията на български интербригадисти за изпращане в Испания.

В началото на Втората световна война се завръща в България и се включва в нелегалната дейност на БКП.

Арестуван е през април 1942 г. Осъден е на смърт чрез разстрел в процеса срещу ЦК на БКП.

На 23 юли 1942 г. е разстрелян заедно с Антон Попов, Атанас Романов, Георги Минчев, Никола Вапцаров, Петър Богданов на гарнизонното стрелбище в София.