Ф. 2123 К; оп. 1; а.е. ОБ 105611 А
Списък на подсъдимите: Цола Нинчева Драгойчева, Антон Иванов Козинаров, Андон Танев Гьошев, Никола Павлов Колев, Христо Михайлов Иванов, Трайчо Костов Джунев, Иван Николов Масларов, Петър Иванов Богданов, Георги Иванов Минчев, Дико Димитров Диков, Цвятко Колев Радойнов, Никола Иванов Вапцаров, Антон Николов Попов, Симеон Филипов Славов, Мирко Станков Петков, Борис Диков Копчев, Атанас Димитров Романов, Иван Николов Щерев, Аврам Стоянов Петров, Стоян Захариев Христов, Костадинка Николова Зафирова, Борис Митев Лафчийски, Борислав Николов Николчев, Атанас Филев Неделчев, Юрдан Иванов Попов, Юрданка Димитрова Ганева, Мария Николова Георгиева, Параскева (Пъша) Николова Павлова, Павел Поцев Шатев, Александър Гоцев Междуречки, Мара Александрова Междуречка, Невена Николова Влахова, Неша Драгиева Джангозова, Христо Димов Тодоров Братованов, Фильо Ганев Минев, Кирил Павлов Киряков, Младен Исаев Младенов, Стоян Сотиров Биров, Кирил Николов Георгиев, Иванка Стойкова Димитрова, Гаврил Стойчев Богданов, Иван Георгиев Димитров, инж. Деню Вълчанов, Вътю Димитров Мурджов, Димитра Авр. Стоянова, инж. Кънчо Николов, Елка Пейчева Пейчева, Никола Русев Стоянов, Ксанта Иванова Байчева, Любка Йорданова Коларова, Георги Цаков Начев, Иван Т. Морунов, Вълю Бонев Танев, Христо Г. Петров, Георги Илиев Лесев, Нина Петрова Тумина, Кръстина Константинова
Протоколи за разпит и въпросници за установяване на самоличност
Цвятко Колев Радойнов е роден 10 февруари 1895 г. в с. Крън, Казанлъшко. Става член на БРСДП (т. с.) още като ученик. Завършва Педагогическата гимназия в Казанлък през 1914 г.. Участва в Септемврийското въстание през 1923 г. След разгрома на въстанието емигрира в Турция, а оттам - в СССР.
От 1926 до 1929 г. учи във военната академия „Михаил Фрунзе“, по-късно става преподавател в нея. Достига до звание полковник в Червената армия.
Участва в гражданската война в Испания през 1936-1939 г. като доброволец в интернационалните бригади.
По време на Втората световна война Цвятко Радойнов е член на ЦК на БРП (к.) и ръководител на Централната военна комисия при ЦК.
През 1941 г. се завръща нелегално в България с група, изпратена за диверсионни действия с цел подпомагане на нелегалната дейност в страната. Групата е разкрита и Радойнов е арестуван. Осъден е на смърт по т. н. "процес на подводничарите и парашутистите".
На 26 юни 1942 г. Цвятко Радойнов е разстрелян на гарнизонното стрелбище в София.