Документи по мярка за неотклонение и за освобождаване

Христо Василев Радевски е български поет, публицист, преводач. Роден е на 10 октомври 1903 г. в с. Белиш, Троянско. Завършва Държавно педагогическо училише „Княз Борис Търновски“ в Ловеч (1923), следва романска филология в СУ "Св. Климент Охридски".   За пръв път печата свое произведение в хумористичното списание “Звънар”.

Член е на БКП от 1927г.

От 1925 до 1934 г. сътрудничи на Димитър Полянов в издаването на сп. “Наковалня”. Той е един от основателите и редактор на в. “Работнически литературен фронт” (РЛФ). Член е на Съюза на българските писатели от 1937 г.

Първите му стихосбирки са “Към Партията” (1932) и “Пулс” (1936). В творчеството му намира израз комунистическия му мироглед. Сатирата също е един от прийомите, които използва, за да даде израз на общественото си съзнание. Проявява особен интерес към руската класическа и към съветската литература. През 1938 г. е издадена неговата “Антология на съвременната руска поезия”.

За литературната си и обществена дейност е интерниран и два пъти попада в затвора по Закона за защита на държавата.

След 09 септември 1944 г. Христо Радевски  е съветник по културата в посолството на България в Москва. Той е секретар и председател на Съюза на българските писатели, главен редактор на сп. “Септември”.

Удостояван е с много държавни звания и ордени: Лауреат на Димитровска награда, Орден “Девети септември” – І степен, Орден “Народна република България” – І степен, “Народен деятел на културата”, “Герой на социалистическия труд”, Орден “Георги Димитров”.

Христо Радевски умира на 14 февруари 1996 г. в София.