Писмо с указание за уволнение

Тодор Христов Живков е роден на 7 септември 1911 г. в с. Правец, Ботевградско. Завършва прогимназия в Ботевград. През 1929 г. става член на БКМС, а през 1932 - на БРП (к.) Секретар е на РК и на ОК на БРП в София. През 1935 г. отбива военната си служба като трудовак в Шеста рота на Първа пехотна работна дружина в София. От 1939 г. се установява в София, където завършва средното полиграфическо училище, след което постъпва на работа като букволеяр в Държавната печатница в София. От юли 1938 г. до ноември 1942 г. временно пребивава в селата Дъскот, Лесичево, Говедарци, където като участъков лекар е разпределена неговата съпруга Мара Малеева. По решение на Софийския окръжен комитет на БРП, през 1943 г. става сътрудник на Щаба на Първа софийска ВОЗ и пълномощник на Окръжния комитет за партизанския отряд “Чавдар”.

След 9 септември 1944 г. е политически ръководител на Щаба на Народната милиция и един от секретарите на ОК на БКП в София и председател на Градския комитет на ОФ.

На V-ия конгрес на БКП (дек. 1948) е избран за член на ЦК на БКП, като е преизбиран на този пост до 8 декември 1989 г. От м. януари 1950 г. е секретар на БКП, по-късно кандидат-член и член на Политбюро на ЦК на БКП до 1989 г. През 1954 г. е избран за първи секретар на ЦК на БКП.

През 1956 г. Тодор Живков инициира т. н. Априлски пленум, който е изцяло в духа на решенията на проведения ХХ-и конгрес на КПСС. На този пленум е осъден култа към личността на Вълко Червенков и Тодор Живков получава истинската власт в партията. През април 1981 г., на ХІІ-ия конгрес, е избран за генерален секретар на ЦК на БКП.

Тодор Живков заема следните държавни постове: народен представител (1946– 1990), председател на Столичния градски народен съвет (1949), председател на Министерския съвет (1962–1971), председател на Държавния съвет (1971–1989).

На пленума на ЦК на БКП на 10 ноември 1989 г. е приета оставката на Тодор Живков, а на следващия пленум, през декември с. г., той е изключен от партията. Освободен е от всички постове и на 18 януари 1990 г. е арестуван и обвинен в редица престъпления: т.нар. "Възродителен процес", “лагерите на смъртта”, финансово подпомагане на комунистически партии.

Живкова има седемгодишна присъда за неправомерно раздаване на коли, апартаменти и представителни суми на УБО, но по-късно присъдата е отменена. Останалите обвинения са отменени след смъртта му.

Тодор Живков умира на 5 август 1998 г. в София.