Авизо и справки за идентификация

Вълко Вельов Червенков е роден на 6 септември 1900 г. в Златица. През 1919 г. се включва в дейността на БКП (т. с.). От 1924 г. участва в специална наказателна група на ЦК на БКП, която координира терористичната дейност на Военната организация на партията. Член е и на ЦК на БКМС. За тази си дейност през 1925 г. е осъден задочно на смърт. Емигрира в Съветския съюз. В Москва завършва Международна ленинска школа, учи и в Комунистическия университет за националните малцинства. Работи в Коминтерна под ръководството на Георги Димитров, член е на Задграничното бюро на ЦК на БКП. Червенков е главен редактор на нелегалната радиостанция “Христо Ботев”. В този период е завербуван от НКВД.

Вълко Червенков се завръща в България в края на септември 1944 г. Включва се в ръководството на БРП (к.)

По негова инициатива се създават т. н. “лагери на смъртта”. Той е изключително непримирим към враговете на новата власт.

След смъртта на Васил Коларов оглавява правителството и комунистическата партия. Управлението му се отличава с изключителна нетърпимост към инакомислещите, независимо от това дали са членове на партията или не.
 
След смъртта на Сталин, Вълко Червенков е отстранен от всички заемани постове и обвинен в култ към собствената си личност. През 1962 г. е изключен от партията. Междувременно оглавява Отечествения фронт.

Партийното му членство е възстановено през 1969 г.

С неговото име се свързва увеличаването на репресивния апарат и изключително силния натиск за премахване на частната собственост и създаването на ТКЗС. По негово време е  ончателно смазана съпротивата срещу новата власт, вкл. и горянското движение, което е първата съпротива срещу комунистическите правителства в социалистическите държави след Втората световна война.

Вълко Червенков умира на 21 октомври 1980 г. в София.