Ф. 2124 К; оп. 1; а.е. С 101416 А
Списък на подсъдимите: Владимир Стоянов Заимов, Генчо Попцветков Пеев, Евгени Христов Чемширов, Янко Георгиев Янков, Никола Райков Белопитов, Тодор Лулчев Прахов
Документи и описи на веществени доказателства по делото
Обвинителeн акт, мярка за неотклонение и отговори на подсъдимите
Документи около имуществото на Вл. Заимов
Генерал Владимир Стоянов Заимов е роден на 8 декември 1888 г. в гр. Кюстендил. Син е на Стоян Заимов – български революционер и апостол на Врачански революционен окръг през Априлското въстание и изявен русофил.
Завършва Военното училище през 1908 г. Започва военната си служба в VІІІ-и артилерийски полк в Стара Загора. Участва в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Служи в Шуменския и Софийския гарнизон. След деветнадесетомайския преврат е назначен за инспектор на артилерията, политически секретар е и на Военния съюз.
През 1935 г. е уволнен от армията за антимонархически прояви със званието генерал-майор.
През 1935–1936 г. е подсъдим по процеса срещу Дамян Велчев за заговор за държавен преврат. Оправдан е поради липса на доказателства.
Категоричен противник на присъединяването на България към Тристранния пакт, ген. Заимов се поставя в услуга на съветското разузнаване. Работи под псевдонима “Азорский”. На 22 март 1942 г. е арестуван. Обвинен е в създаване на разузнавателна група в полза на съветското разузнаване, която предава военна информация за България и други страни на съветското разузнаване. Обвиненията срещу него се основават най-вече на показанията на племенника му Евгени Чемширов. Осъден е на смърт чрез разстрел и присъдата е изпълнена в деня на произнасянето й (1 юни 1942 г.). Молбата му за помилване стига до цар Борис ІІІ след изпълнението на присъдата. Паричната глоба от 500 000 лева е опростена от Добри Божилов, министър на финансите в правителството на Богдан Филов.
През май 1945 г. смъртната му присъда е отменена от състав на Софийския военнополеви съд.
Ген. Заимов е два пъти носител на българския орден “За храброст”, на съветските ордени “Червено знаме” и “Ленин”. През 1972 г. посмъртно е удостоен със званието “Герой на Съветския съюз”.
След 9 септември 1944 г. материалите от делото са изпратени в Съветския съюз, откъдето се връщат в края на 60-те години на ХХ-и век.