- За проекта -

През последните 20 години темата за досиетата не слизаше от вестникарските страници. Принадлежността към комунистическите тайни служби успя да създаде не един публичен скандал. Малцина обаче знаят, че освен „досиетата на ДС”, българските архиви пазят огромен и много ценен масив с „полицейски досиета” от периода преди 1944 г. Само допреди две години те се съхраняваха в Архива на МВР и достъпът до тях бе затруднен. В резултат на подписано споразумение през април 2010 г. Държавна агенция „Архиви” получи, наред с останалите документи, 92 561 лични и съдебни дела, чийто общ обем е 442 линейни метра.

Всеки, който се зарови в пожълтелите страници, ще види, че т.нар. „полицейски досиета” представят публичните фигури в една неподозирана светлина. От застинали образи, изпълващи учебниците по история, пред очите ни израстват триизмерни и пълнокръвни фигури със своите интереси, желания и мечти. Виждаме както твърдостта им да отстояват идеите си, така и чисто човешките им слабости, от които не сме лишени и ние, техните днешни наследници. С други думи, „досиетата” са не толкова източник на пикантни и жълтеещи истории, а дават уникалната възможност да населим скучните учебникарски разкази с хора. Неслучайно от момента, в който тези документи станаха достъпни, вече стотици хора дойдоха в читалните ни, за да прочетат нещо повече за своите деди или за известни българи.

При подобен читателски интерес ние бяхме длъжни да намерим начин да облекчим достъпа до полицейския масив. Сканирането на стотиците хиляди страници в тези 442 линейни метра бе, разбира се, невъзможно. Затова от хилядите „досиета” нашите експерти подбраха документите на 26 от най-известните български общественици, писатели и бъдещи „партийни величия”. Наред с политиците Тодор Живков, Вълко Червенков, Трайчо Костов или Г. М. Димитров, в галерията от образи попаднаха и много от най-видните ни интелектуалци: Никола Вапцаров, Йосиф Хербст, Младен Исаев. Включихме и основните фигури от опита за преврат срещу Живков – генералите Иван Тодоров – Горуня и Цвятко Анев. Куратори на online архивната колекция са Мирослава Кръстева и Симона Маркова от Централния държавен архив, на които благодаря за огромните усилия да внесат ред и смисъл в често хаотично комплектуваните „досиета”.

Създадени за нуждите на полицията и следствието, те са изградени по съвсем различна от обикновената документална логика. Често преписката по даден въпрос не върви хронологически, а следва последователността на постъпване на документите. Така отговорът на писмо от 1937 г., което е на л. 5, може да се окаже на л. 45. Има случаи, в които ръкописът на един документ се съхранява в личното полицейско досие, а машинописният му вариант – в съответното съдебно дело или обратно. С цел да улесним нашите online читатели там, където ръкописът е трудно четим, сме сканирали и оставили и машинописния вариант на документа.

В „досиетата” са отлагани всякакви документи – придружителни и уведомителни писма; документи, нямащи връзка с дадения човек; празни и непопълнени бланки; многоекземплярни документи. Ето защо се наложи нашите експерти да извършат подбор. Дигитализирали сме само документи, имащи наистина информационна стойност. Не сме имали намерение нито да цензурираме, нито да прикриваме някакви исторически факти. На недоверчивите ще припомня, че оригиналните материали са достъпни в читалнята на Централния държавен архив и са на тяхно разположение.

Не може да не направи впечатление, че едни „досиета” са доста по-богати от други. Папката на Тодор Живков например е подозрително тънка за конспиратор с подобни претенции. Всеки от нас има догадки какво може да се е случило с това „досие” през 35-те години, в течение на които Живков е бил начело на партията и държавата. Преценихме обаче, че дори в този ѝ вид папката е едно (косвено) свидетелство за духа на епохата. Ето защо решихме да публикуваме „досието” такова, каквото е получено при нас в архивите.

Водейки се от името на сайта „Полицейски досиета на известни личности от периода преди 1944 г.”, вероятно много от нашите читатели ще се запитат защо в доста от „досиета” има и документи след 1944 г. Поводите за това са предимно два. Първият е, че след 9 септември 1944 г. новата власт усилено разследва причините за някои провали по време на нелегалната дейност на БКП и търси предателите. В тази връзка се изискват (предимно от ЦК и ДС) досиетата на много комунисти, които са подложени на щателна проверка. Вторият повод е доказване на собствено или на близък роднина участие в нелегалната дейност с цел ползването на съответните привилегии. Това са и причините в „досиетата” да има отложени различни справки, заявления за удостоверения и самите удостоверения за получаване на „народни пенсии”, освобождаване от такси за ВУЗ на децата и внуците и т.н. Там, където има такива документи, в скоби е посочена съответната година на документа.

И накрая, някои от лицата в „досиета” се срещат с различни имена от тези, с които са добили популярност в обществото. Така например Добри Джуров се появява като Добри Маринов Добрев и Добри Маринов Джуров. Трайчо Костов е Трайчо Джунев, Антон Югов е Антон (Андон) Гошев (Гьошев), Иван Тодоров – Горуня е Иван Тодоров Ванкински или Иван Тодоров Иванов.

Доц. д-р Мартин Иванов
Председател на Държавна агенция „Архиви“